Горубляне е квартал в югоизточната част на София, част от район Младост на Столична община, и има население 6566 души (2024). През Горубляне минава Самоковско шосе – основен път до град Самоков и зимния курорт Боровец, река Искър-най-дългата река изцяло в Българските територии и реките Кална и Банишка.

Предполагаемо знаме на село Горубляне,1304г.

Създаден е през 1281г., от Средецки селяни бягащи от града. Не се знае много за древно Горубляане, освен големите завоевания на търговеца Петко Бистрев, през около 1302г., който чрез уговорки, заплащания и даже въорежена битка успява да превземе земите до днешен квартал Мусагеница, превръщайки ги в ниви и лозя.

По време на Османското робство(1396-1878г), селото се развива главно в търговията, заради стратегическото си положение(близо до Средец и река Искър) и големият брой търговци в селото и района около него.

Има сведения, че населението на Горубляне води няколко битки срещу Османците по време на настъплението им в Средец и чрез спечелването на едно от тях става автономно княжество.Обаче заради конфликт между двете части на селото, Горубляне се присъидинява към империята няколко седмици по-късно.

След Освобождението(1878г.), Горубляне остава село, както и запазва своите земи(ниви,лозя,река Искър). Много горубци се включват в Руско-турската(1877-1878г.), както и в Сръбско-Българската(1885г.)

В началото на XX век, в областта на Храилското поле- на запад от Горубляне, се заселват селяни с цел животновъдство. Селото се разделя на 2 факции, западна и източна.

Знаме на Западно Горубляне

Западно Горубляне е приятелски настроено към новозаселилите се, заради факта, че е по-заможно и предимно обитавано от търговци. То включва всички земи на запад от главната с изключение на днешна улица Хан Аспарух и района на децката градина. Западно Горубляне се бори за ''Храилците'', искайки нови съседи, които може да контролира.

Знаме на Източно Горубляне

Източно Горубляне е враждебно настроено към животновъдите от Храилското поле. То иска да завземе земите на ''Храилците'', за да обгради своя икономически враг(Западно Горубляне) и да принуждава заплащания. Тази територия не е само важна стратегически, но и аргарно. Лозята, разположени там били плодобити и големи, обяснявайки жаждата на Изтога да ги притежава.

Всички тези фактори водят до Горубската гражданска война.

Продължавайки от 1911 до 1913г., тя е кървав и разделителен период за селото.

Западна Източна
Участвали(около) 500 души 780 души
Жертви 26 души 34 души
Завоевания/Загуби Северно Горубляне Северно Горубляне

Важна битка е тази при Параклиса. Запада е на метри от превземането на река Искър и печеленето на войната, обаче с помоща на живилни хора и гениални решения, Източно Горубляне опазва 2 дни реката, като в край принуждава вражеските войници на бягство и го превръща в настъпление на запад. Няколко седмици по-късно, Изтокът печели войната.

На 12 април, 1913г. е подписан договор, изгонващ ''Храилците'' от Горубяне и запазващ Храилското поле на Запада. Макар и неофициално, Западно Горубляне е принудено да подпише отделен договор, гласящ, че всички важни културни и политически сгради ще се намират на изток от главната улица на селото. Това обяснява, защо в съвременно Горубляне, повечето важни сгради са в източните части на квартала.

До 30-те години на миналия век, в селото е спокойно, но в началото на 1934г., село Герман атакува Горубските владения на река Искър. Те са стратегически важни и доста биха спомогнали на малкото село. В следващите 2 месеца, край реката ще се проведат много кървави битки, които решават бъдещето на селата.

Знамето на село Герман по време на конфликта(1934г.)

Битката при Дърварения Разклон е спорно пикът на Горубо-Германската война. Спечелена е от Горубляне, отваряйки път на войниците към сързето на село Герман. Седмица по-късно, в читалище''Васил Левски'' е подписан договор, запазващ границите преди конфликта.

Знаме на Горубляне от 1997г.

През 1979г. Горубляне официално се превръща в квартал на София.

Present day flag of Gorublyane