Talk:Battle of Kalimanci

Bulgarian material for translation

През драматичните дни и седмици на юли 1913 г. България е обкръжена отвсякъде от врагове. Срещу 700-хилядната уморена българска армия, изнесла основната тежест на войната срещу Турция, застават отпочиналите и попълнени със свежи сили войски - общо над 1 милион души - на пет балкански държави - Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Турция. В последвалите решителни сражения българският войник плаща с кръвта си грешките и недалновидността на държавното ръководство и спасява страната от пълен погром. На десетия ден от започването на войната гръцката армия е осъществила дълбоко проникване по долината на р. Струма, достигайки близо до гр. Горна Джумая (Благоевград). В Македония сръбската армия настъпва от района на гр. Кочани. Общата цел на сръбското и гръцкото командване е достигането на линията Кюстендил - Дупница - Горна Джумая и предприемане на общо настъпление към София, където да се диктуват условията на мира. Заплашено е самото независимо съществуване на българската държава

Особено решаващ за това се оказва изходът на сраженията, разиграли се в района на отбраната на 4-а армия при село Калиманци, намиращо се на югозапад от Царево село (днес Делчево в Република Македония). Сръбското настъпление започва на 4 юли 1913 г. Срещу три непълни български дивизии (7-а, 8-а и 2-а) и частите на Македоно-Одринското опълчение сръбското командване хвърля пет пехотни дивизии. Най-напрегнати са боевете на 5, 6 и 10 юли 1913 г. В боя на 5 юли 1913 г. срещу 31-и пехотен варненски полк настъпва цялата черногорска дивизия. Срещу тях тръгва в контраатака 31-ви полк, подкрепен от две дружини от 8-и приморски и 21-и средногорски полк. В последвалата ужасна ръкопашна схватка черногорците не издържат и обръщат гръб. Насреща им обаче се изпречват мътните води на придошлата Брегалница. Мнозина предпочитат дъното на реката пред острието на българския нож. В следващите дни центърът на сръбските атаки е насочен срещу позициите на 22-ри пехотен тракийски полк, заемащ ключовите за отбраната на калиманските позиции височини "Скалистата чука" и "Златната чука". Особено тежък и драматичен е боят на 10 юли 1913 г. Героизмът и самопожертву-вателността са повсеместни

Командирът на дружина подполковник Сапунов, който е награждаван със сабя със златен ефес за отлична стрелба, с точни изстрели поваля един след друг настъпващите вражески войници. Командирът на рота поручик Георги Тановски, бъдещ генерал и виден деец на Военния съюз, стреля заедно с войниците си и ги окуражава, пеейки на висок глас патриотични песни. Когато на един участък от отбраната войниците от една рота не издържат и започват да се отдръпват, командирът на полка, бъдещият генерал и министър на войната Сава Савов заповядва полковата музика да излезе на предните позиции. Скоро сред ехтежа на битката се разнася "Шуми Марица" Shumi Maritsa. Неочакваната морална подкрепа кара отстъпващите да се върнат в окопите и да се хвърлят напред срещу настъпващия неприятел. Победата на българската армия при Калиманци, наречен още тогава "нова Шипка", и обкръжаването на гръцките войски в Кресненското дефиле прави победителите малко по-отстъпчиви. Те се съгласяват на примирие и на започване на преговори за мир в Букурещ, където за България са запазени Пиринска Македония и Западна Тракия. В участъка на отбраната на 22-ри полк действа само една батарея, командвана от поручик Владимир Заимов - бъдещ генерал от артилерията и политически секретар на Военния съюз, син на големия наш възрожденец и националреволюционер Стоян Заимов. За да повдигне духа на пехотата, поручик Заимов разполага две от оръдията си сред окопите, откъдето с точната си стрелба разстройва неприятелското настъпление. В неравната борба с многочислената сръбска артилерия, когато четири от оръдията му са повредени и е имал право да бъде сменен, поручик Заимов поправя на място две от тях и остава на позицията сред възторженото "ура" на защитниците. Батареята му изиграва решителна роля за спасяването на калиманските позиции. След раняването му при Калиманци Владимир Заимов е посетен от престолонаследника княз Борис Търновски, който, виждайки го проснат окървавен на платнище, коленичи и го целува по челото с думите:"Спасителю на Калиманци!" Цар Фердинанд изпраща телеграма до бащата Стоян Заимов в Плевен с думите: "Да бъде благословен бащата на спасителя на Калиманци!" Борислав ДИЧЕВ [1]

This material is subject to author's rights so it may not be incorporated verbatim. I found it googling in Bulgarian sites. During this i found astonishingly few materials on this battle. I know why Serbs do not want to write about it: it is a lost battle in a won war. However, I don't know why it is so muted about by Bulgarians, when in fact it must be written about extensively being won by a worn-out army against more numerous adversary. Bulgarian historians are in debt to this one. Lantonov 08:27, 13 August 2007 (UTC)

I think that in our history the battles of Bregalnitsa and Kalimantsi are considered as one single battle ending with the defeat of the serbian army; after all in our history we don't have a single battle lost in the Second Balkan War. Perhaps that is why we find few thing about the battle. I would like to go to the National Library and help you with materials from there, but it it closed until September... I would like to find something about the number of the armies. Are you sure that the greeks also participated in the battle? --Gligan 10:38, 13 August 2007 (UTC)

I am not sure that Greeks participated in this battle. I don't know anything about it except what is written here. As for the battle of Bregalnitsa, see the article Battle of Bregalnica written by a Serbian who misrepresents the whole Second Balkan War as per their textbooks. Some sources with true facts would be very helpful here. In the Macedonian article on the battle of Kalimantsi it is written that Bulgarians and Serbs are silent about this battle because Macedonians were decisive for the victory. I don't know if this is true, however, maybe they have in view the aforementioned Macedono-Odrin Opalchenie.Lantonov 12:00, 13 August 2007 (UTC)

People, for God's sake purge this article of POV sentances like "not missing one shot" - and the countless the adjectives glorifying the Bulgarian army- that's not encyclopredic. I deleted simmilar things from the pages about our victories. Btw perhaps you'd be interested to know that our history books acknowledge that the Montenegrian division suffered great losses in the 2nd BW - in addition to being possibly the worst equipped army in Europe at the time, the Montenegrins reportedly refused to dig in ("A hero doesn't hide himself in holes") - which contributed to their high casualties.

Veljko Stevanovich 13. 08. 2007. 19:14 UTC+1

Point taken, Veljko. You are right about POV sentences, this is too literal translation of a newspaper article. I will try to weed out those while filling the article with more academic material. As of now, there is not much material to stand on. You can add what you wrote about the Montenegrians, if you want to because it is a view of the battle from the other side. Makes it more balanced.Lantonov 05:25, 14 August 2007 (UTC)

Another source:

БЪЛГАРСКАТА ГОЛГОТА 85 години от Втората Балканска война Пламен ВАСИЛЕВ

На 17 май 1913 г., когато се сключва Лондонският договор, слагащ край на Балканската война, турската военна сила в Европа вече не е фактор, от който зависи нещо, но армиите на "съюзниците" Сърбия и Гърция подлагат на етническо прочистване и физическо унищожаване българското население в Македония. И ако с Гърция нямаме договор за разпределяне на отнетите от Турция територии, то със Сърбия такъв има, макар и неясно формулиран, с очертани в него "безспорна" и "спорна" българска зона в Македония, като "спорната" подлежи на арбитраж от руския император. Малцина знаят, че още през септември 1912 сръбският министър-председател е изпратил до дипломатическите представителства секретна директива под - 5669/15.09.1912, в която подчертава, че сръбската дипломация трябва да работи за включването в пределите на Сърбия на Прилеп, Охрид, Дебър и Кичево, които не влизат в сръбската зона. С това главата на сръбското правителство показва, че българо-сръбският съюзен договор от 1912 е сключен от сръбска страна с ясното съзнание, че редица важни клаузи от него просто няма да бъдат спазени. Още през октомври-ноември 1912 българското разузнаване разбира за сръбско-гръцкото сближаване на антибългарска основа, а след посещението на гръцкия министър-председател в Белград, българският дипломатически представител в Черна гора докладва, че на тази среща е била уговорена обща граница между двете държави. Заключението на българския дипломат е: "Страшен удар ни се готви". На 20 и 21 ноември 1912 гръцкият и сръбският престолонаследник Константин и Александър водят конфиденциални разговори, в които се заричат да не допуснат разширяване на България на запад от Вардар. На 28 февруари 1913 г. тази уговорка е фиксирана в писмено споразумение между сръбския представител при гръцката Главна квартира полковник Милош Васич и принцовете Константин и Никола. Първата гръцко-сръбска спогодба, насочена против България и отхвърляща духа и текста на съюзните договори, е така нареченият "протокол относно сключването на съюзнически договор между Гърция и Сърбия" от 22 април 1913 г. В този документ се утвърждават официално намеренията на Сърбия и Гърция завладените земи да бъдат разпределени по "принципа на ефективната окупация". С протокола двете страни де факто отхвърлят не само действащите (макар и формално) клаузи на съюзническите спогодби, но и се споразумяват да не смятат за задължителни решенията, които ще приеме Лондонската конференция за мир с участието и на техните представители. Вторият гръцко-сръбски международноправен акт е военната конвенция, подписана на 1 (14) май. Поради възражения и контрапредложения за подобряване на нейния текст, направени и от двете страни, на 19 май (1 юни) е подписана нова (втора) военна конвенция. Най-важните й разпореждания регламентират задълженията на двете държави да си оказват военна помощ с всичките си сили при два основни случая - война между една от двете страни и трета държава и в случай, че българската армия извърши внезапно нападение - с най-малко две дивизии - против гръцката или сръбската армия. На 19 май (1 юни) Сърбия и Гърция сключват и договор за съюз. В преамбюла се подчертава "отбранителният" му характер. Духът и съдържанието на договора изразяват общото схващане, че българо-сръбските и българо-гръцките гранични линии ще бъдат установени съобразно принципите на "ефективната окупация и на равновесието между трите държави". За да бъде пълна картината на "всестранното сътрудничество" между двете съседни нам страни в деня на подписването на съюзния договор и на втората военна конвенция е подписан и протокол за общ оперативен план на действия на гръцката и сръбската армия срещу България. Задачата на сръбската армия е да напредне по посока на българската столица. Гръцката армия пък има за задача да напредне по долината на Струма, през Дупница, също към София. Българските управляващите кръгове не са единни в позицията си за мерките, които трябва да се предприемат спрямо бившите съюзници. Общественото мнение, печатът, царят, Генералният щаб и повечето политически лидери са в една или друга степен привърженици на военни действия срещу "мародерите". Въпреки всичко българският премиер заявява, че ще приеме арбитража на руския император (независимо в чия полза бъде той), ако и Сърбия го приеме. Белград обаче запазва пълно мълчание, а на войниците се раздава отпечатан манифестът за обявяване война на България, като е оставено само място за поставяне на датата. Българският Генерален щаб съобщава на държавните ръководители, че армията не може да остане в положение на "пълна бойна готовност" още неограничено дълго време, че неопределеното състояние на "нито мир, нито война" влияе отрицателно върху бойния дух, морала и дисциплината на личния състав, а войниците искат до 15 юни да им се каже дали ще има война или не. Правителството запазва мълчание, но когато на 14 срещу 15 юни сръбските войски в Македония пред очите на войниците от Македоно-Одринското опълчение опожаряват Злетово, отстоящо само на 2 км зад демаркационната линия, цар Фердинанд отсича: "Да се даде урок на сърбите. Отговорете със същата мярка!" Директива за подготовка за евентуална война е изпратена до армиите още на 14 юни сутринта, а на 15 в 20:25 часа 2-ра и 4-та армия получават от ген. Михаил Савов заповед за атака, за която обаче правителството не е увеeдомено. На 16 юни сутринта части на Българската войска започват локална военна акция срещу сръбско-гръцките сили от Солун до Осоговската планина. По този повод френският журналист Франсис дьо Пресансе отбелязал, че "ако България даде само техническия повод за започването на конфликта, то Сърбия и Гърция само чакаха този повод, за да започнат истинската война". Влиятелният френски вестник "Льо Тан" пише: "ако българите изглежда са атакували първи, сърбите веднага доказаха, че са желали да разширят стълкновенията между предните постове в истинска война". Джордж Бюкенън, британски дипломат и добър познавач на балканските отношения, отбелязва: "Ако България беше виновна за започване на враждебните действия, с което съм съгласен, то и Сърбия и Гърция заслужават напълно да бъдат обвинени в предварителна провокация". В развитието на военните действия бързо се разкриват истинските планове на Сърбия и Гърция. Гръцкият крал и главнокомандващ изпраща телеграма до своя министър на външните работи, в която изрично отбелязва: "Във всеки случай не се съгласявайте на примирие, докато не се посъветвате с мен. Мисля, прочее, че България трябва да бъде унищожена". На свой ред сръбският министър-председател и министър на външните работи заявява пред румънския пълномощен министър в Белград: "Преди всичко България трябва да се предаде без никакви условия". Безусловната капитулация на България или евентуалното нейно унищожаване - това са целите на Сърбия и на Гърция по време на Втората балканска война. Обратното: България започва войната през 1913 (както впрочем и през 1912), за да освободи български земи и българи, преминали от турска власт към още по-тежко чуждо господство.

На 17 юни сръбските и гръцките части са отхвърлени назад, а вечерта в София се получават протестни ноти от Белград и Атина, с които се иска прекратяване на военните действия. Точно това и нарежда Министерският съвет, като този път заповедта е изпълнена без да бъде уведомен царят, с което окончателно се внася невъобразима бъркотия в управлението и командването на военните операции и се стига до загуба на стратегическата инициатива. На фронта настъпват промени във вреда на парализираните отгоре български войски, а българските парламентьори биват задържани, малтретирани или разстрелвани пред очите на бойните им другари. Правителството на Гърция формално обявява война на България чрез нота на 21 юни, а сръбското - на 25 юни. Четвърта българска армия се изправя пред 3/4 от цялата сръбската войска (7 от 10-те й дивизии), а Втора - срещу цялата гръцка армия. Едва на 24 юни части на Първа българска армия превземат Княжевац, а части на Трета армия настъпват по долината на Нишава срещу Пиротския укрепен пункт. Трънският отряд получава задачата да се спусне по долината на Българска Морава и да прекъсне тиловите съобщения на сръбската армия в Македония. Пета армия, съставена от Македоно-Одринското опълчение, води упорити и победоносни боеве в Осоговската планина, на 5 юли отхвърля сърбите и черногорците и превзема стратегическия връх Говедарник, наречен още тогава "малката Шипка". Четвърта армия, отстъпвайки, със серия от контраатаки омаломощава сръбските части, а на 4 юли заема непреодолима отбранителна позиция на Калиманското плато - високо стратегическо поле между Осоговската планина и река Брегалница по посока на Вардар. Седемнадесет дни подред сърбите ожесточено атакуват и всеки път са принудени да отстъпят под напора на нашите разредени части. Втора армия, натоварена с най-тежката задача - да отблъсне гърците и да превземе Солун, е принудена първоначално да отстъпи на около 150 км, за да осигури тила си и десният си фланг, но не загубва своята боеспособност. Гърците предприемат преследване и настъпват по долината на Места, без да осигурят фланговете и тила си. Така на 12 юли става възможен обратът в общата оперативна обстановка - изяснява се, че сръбската армия не може да изпълни поставените й задачи - да срази българската войска и да завладее София, а гръцката армия е обградена в Кресненското дефиле. За тези събития командващият гръцката армия генерал Виктор Дусманис по-късно пише: "Онова, което стана на 15 юли на нашето ляво крило създаде голяма опасност за целия ни боен фронт... Едно силно и бързо нападение против нас и следователно разгромяването на гръцката армия би изменило условията на войната. Тя би станала победоносна за българите... Българите атакуваха нашето най-слабо място и имаха всичката възможност да откъснат цялата ни армия от нейната база и да я принудят да я предаде". За положението на сръбския фронт Генералният щаб съобщава, че на 15 юли сърбите са атакували в района на Кочани и на 17-ти на Черни връх, в района на Пирот. И двата пъти са отблъснати с големи загуби. За гърците пък Щабът на армията ни съобщава: "Положението на гръцкия фронт на 17-и юлий: Обходното движение на нашето ляво крило е проявено с особена енергия и решителност съгласно настъпващите колони. След упорити боеве всички наши колони до вечерта достигнаха предназначената цел". На 18 юли: "Положението на нашата армия срещу гърците в момента, когато се явиха гръцките парламентьори за примирие, е отлично: с лявото наше крило на ген. Делов е застрашен входът на Кресненското дефиле, пред което е развърната гръцката армия. Дясното крило с дивизиите на ген. Тенев и ген. Гешев владее позициите си от вчера, т.е. Занога, Бияз тепе и Гарван".

Така примирието заварва гръцката армия обходена от двата фланга със застрашен тил и окончателно откъсната от съюзническата й сръбско-черногорска войска. Ето как гръцкият публицист Вентирис описва във вестник "Елефтерон Вима" събитията, довели до сключването на примирието в Букурещ: "След като на 16 юли гръцкият делегат Венизелос продължава да отказва всяко примирие без прелиминарен мир, намира същия ден следобед, връщайки се в хотела си, следната телеграма от гръцкият крал Константин: "До г. министър-председателя Венизелос, Букурещ, Вследствие на необяснимото бездействие на сръбската войска с нашето настъпление привлякохме по-голямата част от българската войска срещу нас... Нашата войска стигна до физическите и морални граници на издръжливостта. При тези условия не мога да отказвам примирието. Постарайте се да намерите начин за спиране на военните действия".

Венизелос отива незабавно при румънския министър-председател и го уведомява, че августейшият му господар милостиво се е съгласил на примирието, като израз на хуманност. Всъщност за господаря му то било по-скоро средство за оцеляване." Вентирис продължава: "Драмата се разигра с мълниеносна бързина в Букурещ; изходът бе сполучлив за Гърция. Но зад дипломатическата сцена, в планинските вериги на Балкана, облятата с кръв гръцка войска преживя моменти на агония". "За щастие - отбелязва той - българите (т.е. българското правителство или по-скоро българските делегати в Букурещ) още нямаха сведения за сполуката на войската им".

Общата стратегическа обстановка обаче не позволява доразвиването на българската победа, тъй като Румъния изпраща 450-хилядна армия в Северна България в подкрепа на завоевателните си стремежи към Южна Добруджа, а 100-хилядна турска войска нахлува в Източна Тракия, избивайки 40 хиляди мирни българи и прогонвайки други 100 хиляди. Цар Фердинанд отчаяно се опитва да спре румънските войски, гарантирайки отстъпването на Южна Добруджа. Така на 18 юли примирието е факт, а 10 дни по-късно е сключен и Букурещкият мирен договор, определян днес като Първа национална катастрофа.

Втората балканска (междусъюзническата) война е кръвопролитна и напрегната, твърде кратка по време, но изключително наситена със събития. Достатъчно е да споменем, че за един месец в нея загиват 33 000 български войници, подофицери и офицери, т.е. точно толкова, колкото намериха смъртта си по бойните полета на Първата балканска война. Ранените са още повече - съответно 60 000 и 52 000.

Липсата на съгласуване и допълване на политическата и военната стратегия е последица от неизяснените и неискрени отношения между Двореца, Министерският съвет и Главното командване. Фердинанд заповядва атаката без съгласието на правителството, а то пък я спира без неговото знание - две фатални и непоправими грешки.

Всъщност войната е загубена политически още преди нейното започване. Никоя велика сила не застава твърдо зад България. Напротив, България изпада в международна изолация. Русия не настоява пред Белград за точното изпълнение на договора и оставя развързани ръцете на Румъния и Османската империя.

Конференцията за мир в Букурещ носи характера на показен наказателен процес срещу България с цел тя да бъде осъдена, така че никога вече да не бъде водеща балканска сила.

По-късно, през лятото на 1913, международната анкетна комисия, наречена "Карнегиева анкета" отсъжда, че "не наложеният от гръцката пропаганда български инцидент в Демир Хисар, а гръцкото подпалване на Кукуш (на 15 юни) е формалният повод за веригата от взаимни насилия". Десетки свидетелски показания и смразяващи цифри възпроизвеждат трагедията. Цитират се писма на гръцки войници от заловени пощенски чували: "По заповед на краля ние изгаряме всички български села... убиваме всички българи, които попаднат в ръцете ни... навсякъде, дето минахме, не сме оставили семе от тази раса...". Избождане очите на живите пленници и поголовни изнасилвания допълват изповедите. Особена жестокост демонстрират сръбските "черни чети" в завладяната част на Македония.

"Между балканските народи няма невинни за зловещите събития, но българите са най-малко виновни", заключава докладът.

Великите сили без изключение одобряват Букурещкия договор за мир, уж защото той "осигурява" мира на Балканите. През 1915 г. обаче, в разгара на Първата световна война, британският министър на външните работи Едуард Грей дава съвсем друга оценка на договора: "Букурещкият договор съдържаше всички зародиши на неизбежни бъдещи сътресения. Той остави България страдаща, наранена, измамена и лишена от това, което вярваше, че й принадлежи. Затова никакъв мир не е възможен на Балканите, докато в сила е Букурещкият договор. Този договор бе инструмент на насилие, а не на правда". [2]

Wikipedia:WikiProject Military history/Assessment/Tag & Assess 2008

Ensured that the article is within project scope, tagged for task forces, and assessed for class. --Rosiestep (talk) 00:05, 29 April 2008 (UTC)

This article, for the way it has been written, is just a patriotic propaganda trash. It might be good as a sujet for a nationalistic propaganda movie, but, it definivly doesn`t belong to Wikipadia. And, please, avoid loading this page with texts in Bulgarian (or any other non-English language)! You may supply a link. BTW, Bulgarians, just like Serbs, Amerikans and everybody else, should realize that they`re not alone at the Internet. Kornjaca (talk) 14:42, 20 December 2008 (UTC)

Move war

Laveol, you ought to know better than to move-war on such a specious argument as the one you used, claiming another contributor must first gain consensus before making a move [3]. WP:BOLD applies. If you disagree with somebody else's bold edit, it's your responsibility to initiate a discussion and provide arguments against. In this case, I've restored Raso mk's move, because I find it evidently reasonable: the "c" spelling is both standard common Slavic scientific transliteration, and the official transliteration used by the present state where this place is located, and so it's also the spelling where we would have an article about the place (if we had one). I did a quick check and found no indication that anglophone historiography consistently uses something else; if somebody has evidence to the contrary, please bring it forward. Fut.Perf. ☼ 13:50, 24 October 2009 (UTC)

Did you look in "The Balkan Wars ... " by Richard Hall because there it is mentioned always as Kalimantsi and this book is still one of the two main anglophone sources for all Balkan Wars related articles including this one.--Avidius (talk) 17:14, 24 October 2009 (UTC)

I only did a brief Google-Book search, which yielded only very few references to the battle to begin with. Obviously, English usage will be variable, and it may well be the case that spellings other than the modern standard spelling are common. But that will be relevant for us only if one such spelling is overwhelmingly predominant. That may well be the case, though I wouldn't expect it to be – but this case has yet to be made here, with proper documentation. Fut.Perf. ☼ 17:50, 24 October 2009 (UTC)

R.Hall's book is a known pro-Bulgarian work full of inaccuracies and historical tricks. As E.Erickson, among others, had noticed is written almost entirely on Bulgarian sources (and that's why it became something like a Holy Bible for every Bulgarian nationalist WP keyboard-warrior). Because of that it is very natural to use the Bulgarian names in every circumstance, it's just another clear evidence of the POVness of this book, not at all an indication of the English usage of that name as you say and you know that very well Avidius. ..Don't really care about the issue, I just came across so do whatever you want, bye.. --Factuarius (talk) 08:24, 25 October 2009 (UTC)

Hmm, you don't care about the issue and just came here to? There's no need to attack another wikipedian on a page where something you do not care about is discussed. Am I the only one who finds this kinda disrupting? You might be right and you might be not, I'm not a one to judge the facts about the book, but what you're doing is not ok.

As for the name - I reverted it, cause it was just another passing-by move by an editor that just does not like the previous naming. He did not provide any reason as to why he's moving the page, did he? This was not a Bold move, but a Politically motivated move from an editor , I can't asume good faith in (not anymore). As there is no article on that placename here, and since this is the only article on it, I decided the former transliteration fits better. Especially since it was remembered as the place of that particular battle fought by these particular parties. --Laveol ^T 11:04, 25 October 2009 (UTC)

To say what I said about Hall per WP:BOLD. No you are not the only one, you have the Avidius. I am not part of that ridiculous issue, I am part of other ridiculous issues, so lets spare our time. Have fun --Factuarius (talk) 03:22, 26 October 2009 (UTC)

This is not the place to make apologies for your behavior dear biased Factuarius or to blame others for them.You may write whatever you like in the Greek Wikipedia but the articles here will not be turned in your personal Greek POV so easily.Like in the battle of Kresna Gorge article where you insisted of using solely a source written by a man who got his info only from the Greek General Staff and many other examples.--Avidius (talk) 19:05, 26 October 2009 (UTC)

"apologies".."behaviour".."biased".."blame".."POV".. Nice WP:glossary. Allow me to keep only the "dear", hoping to end the Kresna battle in three years, with the one-century-anniversary of the battle. Until then, cu old friend --Factuarius (talk) 20:00, 26 October 2009 (UTC)

• "Battle of Kalimanci" -Llc 0 Takabeg (talk) 01:28, 17 September 2011 (UTC)